Пиша ти писмо.
По-лесно е, отколкото да ти го кажа.
Останах дълго зад вратата, която ти затръшна.
Така и не се опитах да я отворя.
Мисля, че чаках да се върнеш - исках да ме намериш там, където ме беше оставил. Страхувах се, че ако изляза, може да се изгубим завинаги.
Мина толкова време, че вече дори аз съм забравила къде съм и защо.
В тишината на дългото чакане наскоро започнах да различавам далечни, смътно познати звуци. Днес някои от тях бяха толкова близо, че успях да ги разпозная. Бяха звуците на капки дъжд - толкова отдавна не беше валяло! И знаеш ли, може би утре ще се опитам да открехна вратата. А след още ден дори ще изляза под дъжда. После ще чакам слънцето, за да ми направи дъга.
Пиша ти, защото искам да знаеш, че ще оставя вратата отворена. И че ако не ме намериш когато се върнеш, значи съм си спомнила как се лети.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Останах дълго зад вратата, която ти затръшна.
Така и не се опитах да я отворя.
Мисля, че чаках да се върнеш - исках да ме намериш там, където ме беше оставил. Страхувах се, че ако изляза, може да се изгубим завинаги.
Мина толкова време, че вече дори аз съм забравила къде съм и защо.
В тишината на дългото чакане наскоро започнах да различавам далечни, смътно познати звуци. Днес някои от тях бяха толкова близо, че успях да ги разпозная. Бяха звуците на капки дъжд - толкова отдавна не беше валяло! И знаеш ли, може би утре ще се опитам да открехна вратата. А след още ден дори ще изляза под дъжда. После ще чакам слънцето, за да ми направи дъга.
Пиша ти, защото искам да знаеш, че ще оставя вратата отворена. И че ако не ме намериш когато се върнеш, значи съм си спомнила как се лети.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар