Толкова се страхувах, че с времето
ще ми избледнеят чертите ти,
ще спре да прескача сърцето ми от погледа ти,
ще се изтрие вкусът ти от сетивата ми,
ще ми изстине кожата от докосването ти,
ще ми утихне тръпката, че сме били.
ще спре да прескача сърцето ми от погледа ти,
ще се изтрие вкусът ти от сетивата ми,
ще ми изстине кожата от докосването ти,
ще ми утихне тръпката, че сме били.
Страхувах се...
А свободата е
когато се случат всичките ти страхове
и няма вече нищо страшно.
И няма вече
нищо.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар