неделя, 2 октомври 2016 г.

ЗНАМ КОЛКО Е КЪСНО

Момчето, което ме гледаше тайно, 
а аз тайно не го и поглеждах,
сега ненадейно пред мен се изправи -
усмихнат, небрежен и нежен.
И каза неща, за които мълчахме
през всичките много години.
Отвън онемях, а отвътре заплаках.
Знам колко е късно.
Прости ми.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
-

2 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...

  • НЯМАХ СЕЗОНИ
    Нямах стъпки по пясъка с теб,  н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
  • ПЕРО ПО ПЕРО
    Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
  • ПИСМО #1
    „Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...