Оказах се силна.
Продължих, когато крилете ми бяха строшени,и всеки милиметър летене беше изтезание.
Упорито гледах напред, макар че от тъмното
очите ми не вярваха на себе си.
Изправих премазаното си тяло
и направих отново място на душата си.
Почистих я нежно, когато се върна.
Измих я. Превързах й раните.
Лекувам я. Лекува се.
Само бавно зарастват нозете й,
разкъсани по пътя обратно,
когато е вървяла към мен,
а краката й упорито
са я връщали
към теб.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар