Хайде просто да се разхождаме.
Да си говорим без да ни става горещо от това, че сме близо.
Да не си позволяваме неизречени мисли.
Да не чуваме премълчаното.
Да не си гледаме устните, когато говорим.
Да не допускаме необясними тръпки.
Да не си правим спомени за после.
Да не поискваме.
Да не очакваме.
Да си се радваме просто така, без сърцебиене и без пеперуди.
Да се държим за ръце, само ако някой от нас се подхлъзне.
Да се прегръщаме, само ако някой от нас залитне.
Хайде просто да се разхождаме.
Аз ще успея.
Ти можеш ли?
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Да не си позволяваме неизречени мисли.
Да не чуваме премълчаното.
Да не си гледаме устните, когато говорим.
Да не допускаме необясними тръпки.
Да не си правим спомени за после.
Да не поискваме.
Да не очакваме.
Да си се радваме просто така, без сърцебиене и без пеперуди.
Да се държим за ръце, само ако някой от нас се подхлъзне.
Да се прегръщаме, само ако някой от нас залитне.
Хайде просто да се разхождаме.
Аз ще успея.
Ти можеш ли?
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар