Колкото повече ме болеше,
толкова по-сухи ставаха очите ти
и по-равно течеше реката
на душата ти.
Колкото повече питах и виках,
толкова повече гласът ти заглъхваше
и потъваше в тишина непрогледна
душата ти.
Колкото повече търсех пътека към нас,
толкова повече ти срутваше
пътя към мен
и към душата си.
За какво ти беше да си толкова силен?
Аз угаснах. Ти оцеля.
А душата ти?
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
и по-равно течеше реката
на душата ти.
Колкото повече питах и виках,
толкова повече гласът ти заглъхваше
и потъваше в тишина непрогледна
душата ти.
Колкото повече търсех пътека към нас,
толкова повече ти срутваше
пътя към мен
и към душата си.
За какво ти беше да си толкова силен?
Аз угаснах. Ти оцеля.
А душата ти?
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар