УМОРИХ СЕ ДА БЪДА РАЗУМНА

Уморих се да бъда разумна,

да дърпам юздите на огъня си,
за да не си помислиш,
че ще лумне пожар,

да спирам смеха си
точно на ръбчето
преди да решиш,
че съм опасно влюбена,

да укротявам ръцете си
точно преди най-нежното докосване,
за да не се уплашиш,
че са пристрастени,

да се усмихвам,
когато най-много ми се плаче,
за да не ти се стори,
че те упреквам,

да си тръгвам,
когато най-много искам да остана,
за да не се почувстваш
в плен...

Уморих се. 

Някой ден с някого ще съм себе си.
Но сега дърпам юздите.
Спирам смеха си.
Укротявам ръцете си.
Усмихвам се.
И си тръгвам.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова