Момчето,
което ме гледаше тайно,
а аз тайно не го и поглеждах,
сега ненадейно пред мен се изправи -
усмихнат, небрежен и нежен.
И каза неща, за които мълчахме
през всичките много години.
Отвън онемях, а отвътре заплаках.
Знам колко е късно.
Прости ми.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
сега ненадейно пред мен се изправи -
усмихнат, небрежен и нежен.
И каза неща, за които мълчахме
през всичките много години.
Отвън онемях, а отвътре заплаках.
Знам колко е късно.
Прости ми.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Лелей! Добрячка! И... Все по-добрячка!)))
ОтговорИзтриванеПриятно е да чуя това от теб - ти си висока летва.
Изтриване